БЕГОНИмената на растенията са най-често от гръцки или латински произход. Гладиолите са наречени така, поради приликата на цвета с гладиаторския меч – „гладиус” на латински. Хризантемата, на гръцки, означава „златен цвят”, а "астра" е латинската дума за "звезда". Но ние се интересувахме от имената на хората и в кои думи са навлезли в нашия език. Много от цветята са кръстени на ботаници и това е естествено – няма да ги кръстят на касапи, или на футболисти, нали... Далията носи името на шведския ботаник от ХVІІІ в. Андерс Дал, фукцията е обезсмъртила немският ботаник от ХVІ в. Леонард Фукс, а красивия храст форзиция, разхубавяващ много градове с жълтите си цветове през април, е наречен на англичанина Уйлям Форзиц, който го е пренесъл в Англия чак от Китай. Примерите са наистина много – цинията, магнолията, камелията, та дори и нашият родопски ендемит – силивряка, са все свързани с имена на хора, но ние ще се спрем най-вече на личността на Мишел Бегон, който както всички изредени досега в тази рубрика, е също с интересна съдба. Родил се през 1638 г в Блоа и е потомък на аристократична френска фамилия. В семейство Бегон, всички момчета задължително носели малкото име Мишел, като само са им добавяли номерче, за да не се объркват. Нашия човек е Мишел Бегон ІV. През царуването на Луи ХІV, Бегон заема редица важни ръководни постове, между които интендант на Хавър, на Рошфор, както и интендант на Генералството на Ла Рошел. Името му е най-вече свързано с изграждането и укрепването на Рошфор. Той е този който изгражда нови, прави улици в града, строи солидни каменни сгради, включително и библиотеки и сиропиталища. Бегон е човек с широки интереси, запален колекционер на всякакви предмети и произведения на изкуството. Има богата колекция от ценни книги и ръкописи, монети, медали, картини (над 15 000), между които и такива на Рафаело, Тинторето и Льобрюн. Но любопитство му го води и към такива области като природните науки, ботаниката и етнографията. По негово време Рошфор се превръща в истински център на науката и откритията – Бегон поддържа връзки чрез писма и лично, с много учени, откриватели и пътешественици, капитани на кораби, лекари. Кабинетът му е истинска изложба от ценни предмети, растения, черупки от екзотични ракообразни, както и предмети от бита на „диваците” от Новия свят. Така, един от неговите приятели - отец Плюмие, изпратен в „Западна Индия” с експедиция организирана от Бегон, открива и описва интересно декоративно растение от новите земи, което местните хора наричали, с малко трудното за произнасяне, особено от махмурлии, име „тотонкаксоксо койолин”. Естествено, скоро растението е описано и кръстено именно на този велик мъж – „begonia rosea flore folio orbiculate”, т.е. „бегония с цвят на роза и кръгли листа”. Така се появява в Европа растението бегония, принадлежащо към един голям род „Бегония”, с повече от 1500 вида, разпространени най-вече в тропичните ширини. Днес във Франция има „Дружество Бегония”, а в самият Рошфор има ботаническа градина само за бегонии, с над 500 вида и повече от 1000 хибрида от цял свят. В нея има африкански джуджета (около 5 см големина), южноамерикански гиганти (до 5 м височина и ширина), бегонии от Мексико до индо-малазийския регион, които растат съвсем свободно на площ от 1000 кв.м. Мишел Бегон умира през 1710 г в Рошфор, след като е оставил потомство от 8 деца. Един от неговите внуци е предводител на френската ескадра, която през 1756 г побеждава англичаните при Порт Махон, на остров Минорка, след която победа казват, се „ражда” махонезата, дошла до нас като майонеза. Бегонията се е намърдала и в някои френски идиоми, един от които е „да паднеш в бегониите” (tomber dans les begonias), което означава да припаднеш. На надгробната плоча на Бегон в Рошфор пише "Hanc nascentem urbem ligeam invenit, lapideam reliquit" – „Той намери града от дърво, а го остави каменен”. Но както неведнъж е ставало дума, сътвореното от камък не винаги е по-трайно от славата на едно растение.
----
КАЛАШНИКОВ6 Октомври 1981 г, Кайро – Египетският президент Ануар Садат приема тържествен парад по случай националния празник на страната. Внезапно, един от командосите открива автоматичен огън по трибуната. Равносметката: 12 убити, между които и президента.
17 януари 1989 г, Стоктън, Калифорния – Патрик Парди – синеок, рус младеж, открива стрелба в начално училище. 5 деца няма никога повече да кажат "мамо", а 29 са ранени.
Тези два факта, взети случайно измежду хилядите, имат общ знаменател, който се изписва само с четири знака: АК-47. „Автомат Калашникова, модел 1947”.
"Калашника", както е наричан у нас, все още е най-разпространеното средство за убиване на земята. Френския в-к „Либерасион”, след анкета, определя АК-47 за изобретението на ХХ век. По оценка на специалисти, към днешна дата са произведени близо 100 млн автомата по целия свят, разпространени в над 55 страни. Той е изобразен на знамената и гербовете на някои държави.
Вярно е, че повечето оръжия, известни и до днес идват от имена на американци – Браунинг, Максим, Колт, Уинчестър, Томпсън. Манлихер, бащата на пушките, които още стояха като антики в поделението, където служих, той пък е австриец. Руските имена в световния оръжеен бизнес са по-малко, но името на Михаил Тимофеевич Калашников тежи колкото всички останали, взети заедно.
Миша Калашников през 2008 е 89 годишен генерал-лейтенант от запаса, който води мирен пенсионерски живот в Ижевск. Обича семейството си, лова, срещите с приятели. Обича също да цепи дърва за зимата, да сади дръвчета на вилата си, да коси трева. Човек като всички, ще кажете. Може би. Опитвам се да проумея, какъв е авторът на оръжието, пратило на оня свят повече хора от атомните бомби. Измежду стотиците писма, които получава всеки месец, не малко са с въпроса: „как се чувствате, когато вашето оръжие е в ръцете на терористи и бандити?” Отговора е: „Аз създадох оръжие за защита на Отечеството, а не за бандитите, и ако то се използва в несправедливи войни, затова не е виновен конструкторът, а политиците.” Професионален отговор. На политик.
Като всяко велико изобретение и АК-47 не се появява от нищото. Всъщност, той е гениално претворяване на нещо вече съществувало у германците. Когато Червената армия превзема източната част на Райха (станала после ГДР), в ръцете им попадат много интересни чертежи и прототипи на автомат SG-44, на заводите „Шмайсер”. Предават ги на Михаил Тимофеевич, „за подобрение”. Кое е оригиналното и кое е откраднатото в АК-47 – само Калашников знае. Но няма да каже.
12 страни произвеждаха някога автоматичната пушка по лиценз, като най-добрите изработки бяха в България. Днес кои са производителите по света - не се знае. Не се знае и колко калашника произвеждаме ние в момента. Но някои може да си спомнят скандала с датския контейнеровоз „Сара Пулсен” през далечната 1978, когато на борда му са открити 10 500 български АК предназначени за ЮАР, която тогава е в световно ембарго заради апартейда.
Лесен за боравене, издръжлив на вода, прах, жеги и студ, евтин като цена, АК-47 демократизира смъртта, т.е. направи я достъпна и лесна за всички. 25-годишният Патрик Парди си е купил съвсем законно своя калашник от кварталния оръжеен магазин, няколко дни преди касапницата в училището, за сумата от 369 долара и 50 цента. Нищо цена за стандарта в Калифорния. Добре, че автоматът е бил „made in China”, та не можаха да намерят там българска следа. Но балканската следа в песента на Горан Брегович - „Калашников” - е повече от ушевадна. Каквото и да говорим едно е неоспоримо – че АК-47, за кратко време се превърна в истинска легенда. Също като „Кока-Кола” и „Сони”, но на тях им бяха необходими повече от 100 години.
Благодарности на Igeo - shtyrkel.eu
Днес няма да посрещна изгрева.
Моят дядо казваше:
