Вината е единствено в семейството. От него тръгва всичко и няма никакви оправдания за това.Бях свидетел на един пример на скоро. Много красноречив според мен.
Ходих с роднини на разходка до Копривщица - таткото, майката, сина и дядото на синчето (баща на таткото). Сина е в 5 клас и за радост изяви желание да намерим музея на Димчо Дебелянов. Тръгнахме и го намерихме. Спряхме с колата на улицата и аз се приготвих да слизам, за да го посетим. Но за изненада никой от другите не "посегна" да слиза. Синчето каза:
- Aма аз само исках да го видя къде е, не да влизаме.
- ?!! Добре де, няма ли да влезем, да го разгледаме, не е ли това по-важното - попитах аз.
- Не, стига ми толкова.
И тримата възрастни мълчаха, не настояха, не поискаха и те да слязат и нищо не му казаха. Дори накрая на моите неколкократни молби таткото ме обвини, че съм се била "вдетинявала" и да престана с тези глупости. Изумена останах, млъкнах и се свих на мястото си. Какво можеш да направиш с такова съзнание и поведение?!! А като порасне още, синчето какво ли ще прави?
Няма коментари:
Публикуване на коментар