Бухалът, който бе бог

Джеймс Търбър
-------------------------
Веднъж, в една безлунна нощ, бухалът стоял на един клон на дъба. Две къртици тихо се опитали да се прокраднат незабелязано.
-Хей, вие! - викнал бухалът.
- Кой? - разтреперили се те от страх и изумление, защото не могли да повярват, че е възможно някой да ги види в такава тъмнина.
- Вие двете! - казал бухалът.
Къртиците бързо изчезнали и разказали на другите животни в полето и гората, че бухалът е най-великият и най-мъдрият от всички животни, защото може да вижда в тъмното и може да отговори на всеки въпрос.
- Ще проверя това - казала птицата-секретар и посетила бухала една нощ, когато пак било много тъмно.
- Колко нокти държа изправени? - попитала тя.
- Два - отговорил бухалът и това било вярно.
- Можеш ли да ми кажеш синоним на "така да се каже" или "а именно"?
- Тоест - казал бухалът.
- Защо ходи любимият при своята любима?
- За да я ухажва.
Птицата-секретар забързала да се върне при другите птици и им съобщила, че бухалът наистина е най-великият и най-мъдрият на света, защото може да вижда в тъмното и може да отговори на всеки въпрос.
- А може ли да вижда и през деня? - попитала червената лисица.
- Да, да - подели едно съселче и един френски пудел. - Може ли да вижда и през деня?
Всички животни гръмогласно се изсмели на този глупав въпрос, нахвърлили се върху червената лисица и нейните приятели и ги изгонили от областта. После изпратили пратеник при бухала и го помолили да стане техен вожд. Когато бухалът се явил сред животните, било точно по обед и слънцето ярко греело. Вървял много бавно и това му придавало много възвишен вид, оглеждал се с огромни, втренчени очи и изглеждал изключително важна личност.
- Той е бог! - извикала една кокошка. И останалите подели: "Той е бог!" Следвали го навсякъде, а когато започнал да се блъска в различни предмети, и те започнали да се блъскат в тях. Накрая стигнал до една бетонна магистала, тръгнал по средата и всички го последвали. Скоро един ястреб, който плътно го съпровождал, забелязал камион, който се движел срещу тях с петдесет мили в час, и съобщил това на птицата-секретар, а тя съобщила на бухала.
- Пред нас има опасност - казала.
- Тоест? - казал бухалът.
Птицата-секретар го попитала:
- Не се ли страхуваш?
- Кой? - попитал спокойно бухалът, защото не можел да види камиона.
- Той е бог! - извикали отново всички и все още викали: "Той е бог!", когато камионът ги блъснал. Някои били само ранени, но повечето от тях, включително и бухалът, били убити.

Поука: Човек може да мами много хора много време.