[…] aла дори да имаш спомени,
това все още не е достатъчно;
трябва да умееш да ги забравяш,
когато са много, и да имаш огромното
търпение да чакаш завръщането им;
защото самите спомени все още не са
онова, което е необходимо;
едва когато станат наша кръв
поглед и лик, безименни и неотличими
от нас самите, едва тогава може
да се случи тъй, щото в някой
неуловим миг първата дума от един стих
да се възправи в тяхното гъмжило и да се
измъкне от тях […]
Rainer Maria Rilke
Владислав "SPQR" Хаджийски » images and wor(L)ds
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
...пак джазово,
а знаеш ли във какъв прекрасен момент го припомняш? Като по А.Б.С.олютен крясък от началото на деня (някъде) и нощта (близко) - седмицата и месеца.
...
закачил съм го ръкописно
под "мелницата за ръце"
на стената
pravo v sarceto mi :-)
Hristina...
Радвам се, че съм ви "разстреляла" :)
Такива моменти, дори и сладко болезнени е хубаво да се случват.
Преди време и аз имах такава стена с налепени по нея листчета с думи и текстове, които ме впечатляваха. Да си призная тя беше в тоалетната - най-подходящото място за размисъл, както се знае. Но, явно пораснах, защото един ден всичко махнах. А един приятел направо ми каза, че щом съм "срутила" тази стена съм остаряла като другите.
С времето тия текстове се пренесоха в блога. И новите идват тук. Все още си пазя и старите листчета, но наистина стената вече я няма...
a nie edno vreme imahme s edna priyatelka edna kvartira,deto ne samo celite steni byaha obrisuvani, nalepeni i izpisani, ami i tavana byahme okupirali...:o)
hristina...
Публикуване на коментар